![]() |
![]() Радио NRD2 Култура
Програма / Култура, Музика
|
![]()
Тикер в 09:00 ч.
На официална церемония в залата на Държавна опера-Стара Загора тази вечер бяха връчени наградите на дванадесетото издание на Международния кинофестива ...
|


![]()
Цветни аспекти
Режисьорът Боян Крачолов : Въпросът е дали човек сам стига до определението за себе си като за второстепененПиесата на Том Стопард разказва какво се случва, когато второстепенните герои застанат в центъра на действието, какъв е смисълът на живота, ако ролята ти е предварително написана, и има ли изход от абсурда на съществуването. „Розенкранц и Гилденстерн, в някакъв смисъл, по неволя, стават второстепенни – заради нежеланието им да се намесят в определени течения или нагласи. По думите му абсурдът не е търсен в спектакъла: „Това, което на мен ми е било интересно, е симултантното, едновременно съществуване на множество различни пластове, на различни групи хора, техни пресичания, засечки, влизания един във друг, намеси и така нататък.
Анатолий Михайлов
| 03 Юни 2025, 08:37 ч.
![]()
Опитах се да намеря пресечни точки между кодирани в текста ситуации и съвремието, казва в интервю Боян Крачолов по повод режисьорския си дебют на голямата сцена на Народния театър с „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Пиесата на Том Стопард разказва какво се случва, когато второстепенните герои застанат в центъра на действието, какъв е смисълът на живота, ако ролята ти е предварително написана, и има ли изход от абсурда на съществуването. „Розенкранц и Гилденстерн, в някакъв смисъл, по неволя, стават второстепенни – заради нежеланието им да се намесят в определени течения или нагласи. Те сами избират да станат второстепенни. Това, което по-скоро ме опасява, е, че днешната ситуация, свързана локално до българското общество, е, че тази второстепенност пак е точка на избор. Въпросът е дали човек сам стига до определението за себе си като за второстепенен“, коментира Боян Крачолов. По думите му абсурдът не е търсен в спектакъла: „Това, което на мен ми е било интересно, е симултантното, едновременно съществуване на множество различни пластове, на различни групи хора, техни пресичания, засечки, влизания един във друг, намеси и така нататък. В някакъв смисъл, това е една неаристотелова линия“. В „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ участват актьорите Александра Василева, Александър Кънев, Александър Тонев, Асен Данков, Валентин Балабанов, Дарина Радева, Димитър Крумов, Иван Николов, Кире Гьоревски, Мартин Димитров, Надя Керанова, Ненчо Костов, Пламен Димов, Радена Вълканова, Явор Вълканов. Сценографията и костюмите са на Борис Далчев и Михаела Добрева, Георги Атанасов е композитор, Росен Михайлов – хореограф, Мариана Хлебникова е автор на светлинния дизайн. Драматург е Мирослава Тодорова, а втори асистент-режисьори са Олга Недялкова и Елена Костова. Режисьорът Боян Крачолов в интервю, за режисьорския подход към текста на Стопард, какво означава смъртта в този спектакъл, за съвременното значение на абсурда и за мястото на „второстепенния човек“ в днешното общество. В пиесата на Стопард има абсурд, философия, особен вид театралност. Как подхождате режисьорски към това – с мисъл за актьора, за зрителя или за самия текст? - Опитах се да намеря пресечни точки между кодирани в текста ситуации и съвремието, актуалната ситуация. Занимавайки се с кризата на идентичността, и проследявайки как тя резултира във всяка от трите касти, в кавички – тази на Розенкранц и Гилденстерн, тази на актьорите и тази на кралския двор. И през това изследване стигнахме до начина, по който работихме с актьорите и конкретното създаване на персонажите. Героите не умират в класическия смисъл – какво означава смъртта в този спектакъл? - Това е едно изчезване. Има и причина в самия текст да не може да се умре, да се парират същински опити за убийства на сцена. Смъртта е факт, който в повечето случаи не се разбира веднага, не се осъзнава веднага, тоест, има някакви външни данни, външни белези, но мозъкът сякаш не го захапва... Има необходимост от време, има необходимост от процеси. За смъртта, за да се осъзнае като такава, е необходимо траене. Един театрален спектакъл не може да трае толкова време, колкото понякога е необходимо. Ако трябва да мислим в по-общ смисъл, много е въпросително докъде изобщо може да бъде мислена смъртта. В някакъв смисъл, човек пребивава все още тук, докато има хора, които го помнят. Не съм сигурен, че бих се наел с трактовка на това явление... Какво според Вас е съвременното значение на абсурда, и въобще има ли той такова значение? - Това с абсурда е доста особена територия. Защото зависи как се възприема понятието абсурд. Може да се каже, че не съм търсил абсурд и не сме се занимавали толкова с актьорите в абсурда. Това, което на мен ми е било интересно, е симултантното, едновременно съществуване на множество различни пластове, на различни групи хора, техни пресичания, засечки, влизания един във друг, намеси и така нататък. В някакъв смисъл, това е една неаристотелова линия. Относно днешното време – и това все повече започва да ме занимава, независимо дали става въпрос за проявление в киното, в театрални спектакли или в литературата – ми е любопитно това привидно съвместно съществуване на несъвместими групи хора. Има ли място за „второстепенния“ човек в днешното общество? - Тук автоматично може да се каже, че или всички хора сме второстепенни, или че няма нито един второстепенен. В собствения си живот никой не е второстепенен. Може би, има някои случаи, в които е... Второстепенното е в мислене на контекст. Тоест, Розенкранц и Гилденстерн, в някакъв смисъл, по неволя, стават второстепенни – заради нежеланието им да се намесят в определени течения или нагласи. Те сами избират да станат второстепенни. Това, което по-скоро ме опасява, е, че днешната ситуация, свързана локално с българското общество, е по-скоро, че тази второстепенност пак е точка на избор. В този смисъл, място винаги има. Въпросът е дали човек сам стига до определението за себе си като за второстепенен.
Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща.
Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
|
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева |
![]() |

Изложба с творбите на победителите от конкурса за съвременно изкуство Most
|
![]() |
Италианският автор Никола Страда пита „Как е времето там?“ с изложба в София
|
![]() |
Русенската опера и рок група „Кикимора“ представят във Варна проекта „Една нощ в операта“
|
![]() |
Изкуствоведът проф. Аксиния Джурова дари 64 рисунки с цветен туш от проф. Васил Захариев на музея в Самоков
|
![]() |
Две копродукции с българско участие ще участват в конкурсната програма на фестивала в Карлови Вари това лято
|
![]() |

Време за четене - месец Юни
Препоръчани заглавия |

Победителите в кинофестивала "Златната липа" 2025 получиха наградите си на официална церемония
|
![]() |
Постановки с награди „Аскеер“ и силна международна програма ще види публиката на XXXV-ия Фестивал на малките театрални форми
|
![]() |
Над 120 танцьори, музиканти и певци се включват в най-новия спектакъл на Ансамбъл „Родопа“ - „Величествената Родопа“
|
![]() |
В Сарафската къща в Самоков бе открита изложба живопис на художника Георги Клисарски
|
![]() |
Изложба с творбите на победителите от конкурса за съвременно изкуство Most
|
![]() |